Ще си спомня пак за теб отдалече,

в свят, където няма звезди.

И колко мило само ме нарече,

а аз събирах целия си живот в твоите очи.

И сиромаси бяхме с тебе,

живяхме жадни за капка Любов.

И умираше надеждата ни без време,

но жадуваше още душевния ни  зов.

Колко усмихнати  бяха дните,

ослепявахме от тези красоти.

Сега слепи се търсим с тебе,

да се срещнем пак очи в очи.

Но съдбата ела виж... немилостива,

руши с гръм и буен ветрец.

Свят един, в душа нещастна,

сърце увито в кървав венец.

И пак изпращам целувки в небето,

и  се моля да чуеш моето мълчание.

От спомени натъжало лицето,

без теб дори в рая търся спасение.

Ще жадувам за теб любов

със извори далечни

                        в  свят кратък и спомени вечни…        

Милан Милев

02.12.2010