jollyroger (Коста Качев)
1543 16
16 feb 2012, 8:29

Носталгия 

  Poesía » Filosófica
779 0 9

            Носталгия

 

                    Да те посрещна старата на прага...

                                       Димчо Дебелянов

 

Със вярата, че всичко се повтаря

и може даже да се преродя

аз детството очаквах да заваря

ако със Бог се някак спогодя,

 

когато от Носталгията воден

налучквах позабравеният път

към оня Край наричан с болка: роден-

във будните кошмари на денят...

 

Но аз ли Боже криво ти се молих,

или пък ти погрешно ме разбра:

щом пътната врата с ритник отворих

пътеката обрасла бе с трева!..

 

Не ме посрещна „старата на прага”

под арката на къдрави лози,

не влязохме и в стаята веднага,

на рамото й не пролях сълзи...

 

Стоях подобно кол забит в земята,

самотен като падаща звезда-

смутено влязох в „стаята позната”

да търся оцелелите Неща...

 

Отдавна пожълтели по стените

висяха снимки от ония дни,

но трудно различавах в тях чертите,

които знаех и на сън дори...

 

Застлано бе със чергите, които

запомнил съм как мама ги тъка

и в пъстрите им шарки със боите

очите си втъка, та ослепя...

  

Събух се и стеснително на пръсти

по шарените черги стъпвах бос,

пред „старата икона” се прекръстих-

като светията й вече- белокос...

 

Забравени там книги и тетрадки

покрити от годините със прах

разгръщах и четях от тях извадки,

и мило някак ставаше ми с тях...

 

И първите си трепети сърдечни

усетих пак в любовните писма

и грабнаха ме чувства дето вечни

наричахме в ония времена...

 

А в плахиге ми опити лирични

задрасквани, поправяни личи,

как влюбен до уши в едно момиче

тогава обещавал съм мечти...

 

...Но седнал уморено на кревата

внезапно проумях: как всеки ход

опитващ се да възкреси нещата

е все едно да разкопаваш гроб,

 

а там (като археолог да можеш

в останките от някогашен Свят

на мъртвите съня да разтревожиш!..)

не можеш върна Времето назад!..

 

...И всичко уж познато е и също,

а всъщност тъй различно от преди...

...Останала без дух и хора къща

е само: тухли, камъни, греди...

 

10.10.2010.   д-р Коста Качев

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се, че открих още един прекрасен стихоплетец!
  • Аплодирам!Великолепно написана творба, с изключителен емоционален заряд, дълбок смисъл и разтърсващо въздействие!Творба, достойна за поздравления!Браво!
  • ...Останала без дух и хора къща
    е само: тухли, камъни, греди...

    И спомени, за обещавани мечти...
  • Хубаво написано! С мотив за страданието по притихналото, отлетяло време...Едно своеобразно пътуване към свидните парчета живот, с накърпени спомени.И едно търсене на уют...
  • Въздействащо написано!
    Тази тема ми е много близка!
  • Нямам думи,разчувстваме!6+!!!
  • благодаря!!!красиво е...много чувство,облечено в думи...
  • Стисна ме за гърлото и ми се напълниха очите... Поздравления за въздействащата картина, която толкова силно, дълбоко и истински си описал... с уважение към вдъхновенията ти...
  • Не можеш върна времето назад!
    ...Останаха без дух и хора къща
    е само:тухли,камъни,греди...
    Много итинска носталгия,предадена с болка и тъга!
    Поздравления за уникалното стихотворение!
Propuestas
: ??:??