Носталгия...
...някога в Атлантика
Носталгия ли е това?.. Не зная!..
Но нещо тук за гърлото ме хвана
когато подивял и до Безкрая
бе залюлян в гневът си Океана...
Водата се разбиваше във борда,
летящи риби падаха отгоре-
опъната от Урагана корда
вибрираше зловещо без умора...
А Вятърът със напъни стихийни
се гавреше със старото корито* ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.