НОСТАЛГИЯ
Към мен отправи топъл, нежен поглед
с кадифените очи.
Твоите загадъчни очи,
излъчващи Божествени лъчи!
Като с мълния отвори
дверите на Храма
в Моето Сърце.
Направи плахи стъпки
и царствено приседна
в неговия Трон.
От тоя миг Сърцата ни
забиха във синхрон.
Политнах като волна птица
в небесния лазур.
Унесен, спрях да чакам
изгрева на Слънцето
във утрешния ден!
Нали Самото мое Слънце -
То бе изгряло в мен!
Опиянен усещах
как палаво лудуваш
в Храма.
Уви!
Завършекът на всеки Земен рай
е Драма!
Налудува се из Него до насита,
грубо дверите затръшна,
и... Го напусна.
От тоя миг, във Храма,
корени Тъгата пусна...
Нещастен Звезден Скитнико,
от Мъката обезверен!
Как ще намериш
Стимул за Живот
във утрешния ден?
© Петър Петров Todos los derechos reservados