НОСТАЛГИЯ

Къде са тези пусти улици и тези гълъби,

които някога ни носеха писма със

ангелски значения?

Къде да търсим днес спасение -

в изгубените ребуси, в забравени пристанища, в които

сенките на пътища изминати се срещат неспокойни,

а може би във тайните послания на чайките и на делфините?

Или във унеса на стриптийзьорките или пък в романтичните понятия?

Ще стигне ли омразата и алчността на политиците, за да нахрани

гладните деца по спирките на автобусите?

А въздуха и тишината кой ни ги открадна?

Дали не бяха диригентите на дявола, раздаващи концесии върху душите ни?

                  Ще чуем ли тромпетите на идващата армия и похода

                  на новите защитници на вярата?

А може би е късно да повярваме във нови възкресения?

Да спрем за малко в римите на търсещия вятър,

 изгаряни от жажда за жени и    

                  екзотични плодове и пътешествайки към нищото да минем над потока от

коли, прегазил улиците и Народното събрание!

Да сгазим изкушенията с цвят на мълнии, да

спрем на всички метростанции и да потърсим хората, които

били са преди и вече няма ги.

Да видим полюляващи стеблата на пшенични стръкове,

израсли сред пустинята на градски МОЛ-ове.

И най-накрая да се срещнем само с себе си, избрали честността,

а не измамата на шоуто.

       Денчо Славов