Изпразнен от спомени
жадувам за нови,
различни, първични,
още сурови.
Мечтая да зная,
мечтая да мога.
Да се изстрелям там горе,
да поговоря със бога.
Да се рея из космоса,
да сънувам земята
различна от тази,
на която още се бият децата.
Да разпилявам косите ти,
да милвам ръката,
която не е виновна,
че къса цветята.
Да погледна и видя...
Да се събудя,
а сънят да продължи.
Да докосна и усетя,
да чуя думите и отговоря
не със устни, а с очи...
© Жоро Todos los derechos reservados