23 may 2006, 16:27

Нов гений 

  Poesía
826 0 1
Нов Гений

Погледни братята си в калта
Очевидно е ,че са сами
Хайде подай им ръка
Осмели се и ги погледни

Лъжлива дума кажи
Излъжи
Накарай ги да повярват
Че животът не е низ от лъжи
Давай
Излъжи ги в очите

Признай грешките си и прости
Осмисли
Не виждам как
Да не те е страх
Но се вгледай в тях
И мълчи

Напиши си писмото и го прати
С надеждата да го прочета
Поне една свясна дума кажи
Обръщай листа
И пиши наново за мечтите

Стисни на смелия ръката
Пожелай му късмет
Покани го при теб
И преосмисли си душата
Защото тя е самотна
Осъзнай си вината

Бори се с всичко ,с което можеш
Избери си генерал и битка
Децата ти са воини
И тях ги никой не пита

Повярвай ми ,братко ,истината
Повярвай в думите ми
Каквото и да става само помисли
И си признай ,че е така
Дори, когато си сам през ноща
И от очите ти напират сълзите

Братко мой
За живот готов си
Щом през всичко си минал
Но за да минеш през всичко
Вече трябва да си загинал

...

Нов гений се ражда
Тук , от твоя ум
Без светлини и аплаузи
Без много шум
Готов нов живот да живее
О, братко повярвай ми
Където и да си
Не ще потънеш в забрава
Нов гений си ти
Това го съдбата решава

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??