Животът тъй често играе си с мене -
подхвърли ми радост, след нея тъга,
лъч слънчев ми прати, а после проблеми...
И някак му свикнах така...
А щом ме погали със топла десница -
в лицето ми после крещи,
миг след това ми удари плесница...
Животът... Иди разбери!
Когато накрая остана без сила
и мразя го - подъл, суров,
лекарство за мене Животът намира -
Нов смисъл във Нова любов!
© Мариела Челебиева Todos los derechos reservados