Не мога да се откажа,
обичам и страдам за това.
Всичко, което ви кажа,
би внесло в душата тъга.
Не мога да спра да пиша,
имам нужда да споделя.
И всичките думи дишам
и ги ползвам за светлина.

Трудни думи. Понякога не мога да говоря.
Всякакви гримаси не биха ме изразили
като в лула сега тъпча тук хиляди хора
и се радвам, че с мислите си са открили...
... смисъла, смисъла, макар и в стихове стари.
Знам, не е трудно, особено в лирика.
Това, за което другите използват китари,
аз да не спирам да пиша, умирайки...

Много лица, аз виждам през тях стихове
и чуждите имена, тук в това съзнание
се разстилаха и затрупваха моите мигове,
аз сякаш направих в главата си състезание.
Сякаш не Данте и Далчев бяха в мене,
а един наркотик се бързо прокрадваше.
И когато мислите излизат от своето време,
тихата тази емоция в мене налазваше.

И всичките грешки тук се чувстват добре,
защото има дупка вътре в моето сърце.
Защитавам с болка и своята слаба душа,
но какво, ако тези емоции били са лъжа?
Ние говорим днес за тотална липса на обич
и местим съзнанието си в една нова дрога.
И когато се предаваме, казваме "липса на чест",
но какво, ако това не е започнало днес?

***

Аз няма да се спра да следвам тази посока
и моите мисли ще се блъскат в стена,
защото тези удари сега бичуват порока
и това напрежение създава искра.
Аз липсвам в мелодията, в този звук,
хубаво е страданието в тези мигове.
Защото може би не аз съм авторът тук,
а защото аз съм самата книга.