Земята е родилно нам поле, 
но жънем наготово, а не сеем. 
Под камъка не можем да умрем, 
над него не умеем да живеем... 
И зъзнем от телесния си хлад, 
във който е прогледнала вината, 
че вместо споделена благодат 
заровихме душѝ във самотата... 
Направих огледало от поезия, 
но в нея се оглеждат абстиненти. 
Превърнах любовта си във протеза, 
която е магнит за инциденти... 
Умората копнее за покоя си, 
но в мене се надига нова жажда 
и в пустощта бих се разплакал до порой, 
че казват от калта живот се ражда... 

Стихопат. 
(Данаил Антонов) 
13.01.2023