Непрогледната мъка раздира
всяка слабост и гордост у нас,
във душите ни бавно отмира
и последният наш зъл запас...
И убиваме всичките спомени,
натежали от много сълзи.
И горчива неволя опомня ни,
че на тази земя сме сами...
Непрогледната болка изтрива
всяка лоша черта, суета.
Из дълбокото, свежа, пробива
нова обич и нежност в света...