Крача към миналото славно на България,
в отломките на поредното правителство свалено.
От величествена стана тя трагикомедия,
аз виждам - името ù днес е опетнено.
Виждам Левски сред софийските полета,
виждам черната бесилка, стъпалата бели.
Косата му вятър февруарски развява
(досущ кат байряка) и даже зверовете,
в знак на почит, главите си са свели.
Ей го Ботев в славния Радецки,
ей я четата безстрашно предрешена,
и куршумът, опълченците пронизал, ...