Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
27 sept 2015, 10:48

Новият Андрешко 

  Poesía » Civil
993 0 2

Новият Андрешко

 

Един Андрешко — черен гологан,
притяга пак раздрънкана каруца.
Личи му отдалеч, че е профан —
вони на лук и евтина пърцуца.


С чадърче против слънце и тюрбан,
до него госпожата му се кипри.
Животът им по шева е съдран,
но кяр и от съдран чувал ще щипнат.

 

Щом кончето назоби се с овес,
парадно ще преминат булеварда.
Ще носи тя чадърчето с финес,
а той ще псува в облак люта "Арда".

 

За сто години ето ти прогрес —
и внуците научиха да лъжат.
Така се оцелява! — даже с чест,
че този свят май вечно им е длъжен.

 

Те просят и послъгват, и крадат
по улични кьошета или гари.
Андрешковци роят се в този свят
и май са му надянали юлара.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??