В хладният мрак полусенки се движат
и сякаш като скелети в нощта
минават те по тихите алеи
и луната огрява ги в нощтта.
Зад всеки ъгъл нова сянка дебне
като хищник зъзнещ от студ
нима това са скелети на хора
очакващи утрото за сетен път.
Денят отново идва със зората
и животът монотонно пак тече
от сън се буди в полумрака
заспалото тихо градче.