Сладко-горчиво,
отчаяно време на щастие,
без път и посока,
без време за размисъл...
Мога и силно да чувствам
и бурно да мразя,
и пусто, и диво -
празнично сиво
е някак си вътре
в мене...
И приглушено, и гръмко,
долавям сърцето ми
отново да стене.
Отбрани спомени
от всички илюзии,
и думи неказани
в мен кънтят...
Душата ми вятър,
в главата ми мелници,
очите горят...
Изплаках сълзите си,
отминаха дните на живота фалшив,
днес пиша ново начало,
но предпазливо... с молив.
© Деница Todos los derechos reservados