...

Пролетта дойде,
усмихна се слънцето,
украси и полето 
в многобройните цветове на дъгата...
А душата?
- Какво за нея? - обади се вътрешен глас, 
подтиснат от сивото време 
на зимен и тягостен пас.
Нима не прокарва живи стъбла,
дълбоко ли спи, или просто умира,
какво че навън живота не спира?!
- От болка скована е, цялата - в лед,
не може, защото не иска да грее,
погреба последна надежда
за славея, който не пее...
Дали не можеш да я стоплиш,
докосни я нежно, тихичко шепти!
- Кой? Аз ли? Не, нужни са двама, живец да трепти...
Гласът, все пак, промълви

и няма да спре да се бори :
- Душа, 
отвори очи, 
погледни -
света голям, красив, очакващ нови мечти...
СТАНИ и БЪДИ!

                                     Кр.Генева