Миг нов. Ново очакване. Мисли красиви.
Пробужда ме новият ден.
Омайващо - трепетни, стихийни и диви
мечти възродяват се в мен.
Стоя. Удивлявам се. Утро усмихнато.
Без хленч аз посрещам мига.
Така ме боляха горчиви неистини,
забравих ги, далеч са сега.
Животът красив е. Дано да предложи ми
със мен той да бъде ортак -
по - мъдър от всякога. Дали и възможно е
любов да възкръсва ме пак?