В празничната нощ седим сами,
в чашите шампанското прелива,
аз виждам в твоите очи
една тъга горчива.
Усещам как в очите ми събира се сълза,
по бузите се стича мълчаливо,
усещам в мене болка и тъга,
към теб поглеждам със надежда боязливо.
В лицето ти обаче виждам празнота,
не помниш вече нашите дни,
оставяш ме сама
и искаш да забравя любовта.
Още помня дните тъй красиви,
когато бяхме с теб едно,
когато бяхме тъй щастливи,
но ти пречупи моето крило.
И ето часовникът дванадесет удари,
събуди ме от сън красив,
а ти дори не ме пожали
и тръгна си към свят лъжлив!
Ето - пак от мене си отиде любовта,
остана само шампанското пенливо
и в тишината на нощта последната сълза
от очите се отрони мълчаливо...
15.12.2005г.
© Яни Todos los derechos reservados