Пук - пук - 13 останаха.
Пук - пук и една раничка в почти сантиметър.
Пук за - обичам те.
Пук за - боли!
Да пукна - щрАкни ме с пръста си
още половин милиметър..
София -
1-ви,
Борово,
балкон,
югозападен,
мирише на мокро пране -
пук и на всичко останало...
Пук - пук от 8 на 6 -
не остана много време, нали?
Пук - за искрите във виното вчерашно.
Пук - за децата, дето не ги кръстихме,
пук и за грешките, за които мълчим....
Светата Троица чака ме някъде -
и примамва ме с мили очи.
Пук -пук за земята, която е 7 етажа отвесно надолу,
и не й пука къде си.
На финалната права съм - имам алиби,
имам и свидетели дори...
9-ка,
автоматичен -
с последно Пук звездичка свалих си...
Пара от устни - мина ми всичкото -
заедно с 15 кубчета живот...
Ще си лягам,
пиян съм.
Глас ми нашепва -
15 живота са много за ден...
Обещах и си лягам,
проверявам небето,
Луната,
оръжието...
Пук...
Плюс един в цевта....
© Филип Филипов Todos los derechos reservados