Ти знаеш ли как се пълни луна,
за да свети в нощта тъй красиво?
Колко пъти се е пиляла в нощта,
докато почне да свети щастливо.
Колко раздели и колко любови
пред очите ù се случвали тихо.
До премала да търси копнежи
и все на рог срещу тъмното, сиво.
Ти знаеш ли как се обича луна,
толкова нощи безсънна стояла?
За това съм отново сама
и очаквам на своето щастие прилива!