2 ago 2012, 21:35

Нучи ме! 

  Poesía » De amor
1275 0 6

Един-единствен ден ми подари,

една целувка, па макар последна,

една надежда за прекрасен миг,

закотвена във погледа безбрежен!


Вулгарно наречи ме Клеопатра,

разбий с наслада всичките стени.

Сред потната постеля на кревата

съвсем по братски ми се усмихни!

 

А после научи ме как да тръгна

обратно без отронени сълзи,

без никаква тъга и без копнежа

по всичко случвало ни се преди.

 

И научи ме как отново да обичам,

как да докосвам някой друг така,

как вечер уморена да заспивам

прегърната от нечия ръка..

 

Как да целувам устни непознати,

без в тях да търся твоите следи?!

Аз твърде много дадох, малко исках,

без правото да кажа: "Остани!!!"





© Рая Саварева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??