О, Апостоле, и днеска
нужен си на нашия народ,
в който хората с насмешка
гледат на тогавашен живот.
Но, Дяконе, защо ли
брутално бе убесен
щом забравили сме днеска
славната хайдушка песен?!
Щом загубили сме във живота вяра -
в истината, в свободата,
щом и за злодейство няма мяра,
на България забравили сме красотата...
О, Апостоле, какъв е
тоз народ неблагодарен,
който Ти от робство си избавил,
а сега е този жест забравен
За какво си ти живот погуби?!
За да останеме славна страна?!
А как тази слава се изгуби
сред глупостта и греха..
Но жив си, и ще си вовеки
в песни, разкази, предания,
и славата ти ще я знае всеки
макар и само от сказания.
Сега е глупав тоз народ,
щом славни дати е забравил,
щом не помни страшния хомот,
щом България е тъй засрамил!!!
(Писано 1998 по повод Деня на народните будители)
© Яна Ангелова Todos los derechos reservados
Лолита, донякъде коментарите на писателчето са основателни.....
...коментар (даже и отрицателен) се оставя, когато те е впечатлило нещо ... иначе всеки би го подминал (стихчето ти) и не би написал нищо за него.
Не трябва да се дразниш от отрицателните коментари.
Ти имаш талант и можеш много повече.