Неделя... Като всички други мъчна...
А призрачният бяг на часовете
превръща ме във ловък купувач
на щастие. Заплащам със ръцете ми.
Животът ми е някак си зад мен
и мога да го гледам като филм.
Събувам се. И край на този ден.
Почивките изчезват яко дим.
Аз не живея. Просто съществувам.
И мисля си дори - Дали си струва?
Защото във замяна получавам...
една голяма, чиста, кръгла Нула.