18 ene 2014, 18:51

Някога 

  Poesía
423 1 0
Някога там, в долината,
самотен мъж
поливаше градината си.
Аз тичах под моето хвърчило
и израснах пред очите му.
След това…
след това ме обградиха
свъсените погледи
на обсебените от самите себе си.
Но дори в тях открих онова,
от което те имаха нужда,
само че не успях да им го върна – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиян Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??