18 ene 2014, 18:51

Някога 

  Poesía
379 1 0

Някога там, в долината,

самотен мъж

поливаше градината си.

Аз тичах под моето хвърчило

и израснах пред очите му.

 

След това…

след това ме обградиха

свъсените погледи

на обсебените от самите себе си.

 

Но дори в тях открих онова,

от което те имаха нужда,

само че не успях да им го върна –

или аз бях лош подател,

или те - безучастни получатели.

 

Понякога лежа по гръб,

гледам небето

и си спомням

за онзи мъж от моето детство.

Надписвам пощенския плик

и хващам канапа на хвърчилото.

© Илиян Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??