26 sept 2011, 20:37

Някога 

  Poesía » Civil
543 0 2
НЯКОГА, някога... бяхме мъже.
С дъх на тютюн и барут.
По пладне крадяхме жени и коне.
И всеки от нас беше луд.
Жените връзвахме с любовни ласа.
Раждаха децата ни в знойния зрак.
На кантар мерихме думи и дела.
Пияни заспивахме под звездния знак.
Умирахме, но верни жените оставаха.
Не предаваха нас, нито брачното ложе.
След ковчезите виеха с глас на вълчици.
Къде ли са тези жени? Къде ли са, Боже?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??