23 ene 2009, 15:33

Някога 

  Poesía » Parodias
950 0 2

      Ще ви напиша нещо мое.

      Извинете за детинското звучене, но го писах, когато бях на 12 г. Помня го, защото дойде в главата ми от нищото, докато си подреждах бюрото по нареждане на майка ми.

     Оттогава не ми се е случвало (не за бюрото - то си е все подредено, този урок съм го научила добре).

 

Някога дядо Господ бил човек,

но минал се век...

той отишъл в Рая

и там останал до края.

 

 

Животът там му харесал

и той си помислил...

... и се почесал.

Дали да остане, или да се върне?

 

 

Решил да остане.

Да облече райски дрехи.

Да стане поп

и да яде само постен боб.

 

 

© Лошата Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??