4 jun 2010, 15:41

Някога 

  Poesía » Civil
711 0 13

Чанти и лакти се сплитат в напрегнат двубой!

Бързо местата заемат ги по-досетливите!

Някой се моли Иисусу сред общия вой,

друг - в перфоратора пъхва билетче фалшиво...

 

Скрит зад яката на своето сиво палто,

сам, крадешком през прозорчето потно се вглеждам.

Моята съвест в трамвая стърчи без место,

но за женица седалка свободна отрежда.

 

А зад спокойна усмивка поглеждат ме те -

две уморени очи като тези, на мама...

Вихър небрежен по спирките пепел мете

и ги подготвя с размах за поредната драма!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??