---
Годините вървят, но трайни знаци
сърцето ми и днес със спомен хранят –
за детството в селцето ми – Главаци,
което се е сгушило в Балкана.
Дойдох си, но за малко – още в двора
ме сръчка тежестта на тишината,
а сякаш чух как баба през стобора
с гълчава ми прекъсваше играта.
Бурканчетата – пълни с пеперуди
и чубрица, отдавна изветряла.
Разбягаха се мишки като луди, ...