Някога

Sarra (Сара)
6 6

15 ago 2009, 17:29

Poesía » De amor

893 0 6

Някога се събуждах безцветна

и шарех по себе си с почерк нелеп

усмивки и чувства с бои мимолетни.

Някога беше.

Сега имам теб.

Някога се събуждах и във самота.

А лица се тълпяха безброй в моя ден.

Но душата–отшелница, скитник - умът,

линееха нейде.

Днес ти си до мен.

Някога се събуждах и без сетива.

Не чувствах, не виждах живота, свиреп

по мен как опъва до кръв тетива.

Цветята не виждах.

Сега имам теб.

Осъмвах преди като просяк-бедняк.

Богатства броях, признания, чест.

Химери преследвах в душлив прахоляк.

Това беше някога.

Днес имам теб.

Събуждах се понякога прегърната,

в илюзия любовна - сън блажен.

От студ умирах, незагърната.

Днес жива съм.

Ти си до мен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.