6 jun 2012, 23:31

Някога 

  Poesía » De amor
995 1 7

Нощта изтри последните сълзи

и догоря в запалените свещи…

Едно случайно хукнало такси

зеленооко, странно се облещи,

 

а после тръгна…Някъде натам,

където някой може би го чака.

При мене вятърът остана сам.

Опита да смени две думи с мрака,

 

но се отказа…И безпътно сам,

приседна, като скитник, на перваза…

От него ли довява тишина?...

Или без думи вечерта разказва,

 

как някога, във здрач на друга свещ,

една любов римуваше звездите

и сричаше света със див копнеж…

Днес споменът танцува със сълзите…

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Днес споменът танцува със сълзите…"- дори и с тъжните краски твориш красота,Дани! Поздрав!
  • За малко да го пропусна-в последно време започнах да изпитвам голям недостиг на време и с това оправдание почти да подмина това много красиво стихотворение!Поздравявам Ви!
  • Поздрав, Дани!
  • Сърдечен поздрав, Дани!
  • Винаги някой разказва някаква история, само трябва да се заслушаме.Поздрав,Дани!
  • Честита награда, Дани!
    Дано скоро видим отличените стихове от "Горчиво вино".
    Поздрави!
  • Чудесен стих!
    Поздравления, Дани!
Propuestas
: ??:??