Някога, в една случайна улица
бързащият ден подслон намери…
Уморен от глупави приумици,
жаден за откраднати недели
свлече топлината…като дрипа
и потъна в булото на мрака.
Виж, нощта край мене се изсипа…
Ти навярно тази нощ си чакал
за да спреш в съня си ветровете.
Тези от които не заспиваш
и в които огнен спомен свети,
за едно море, като надежда живо… ...