5 jul 2012, 20:11

Някога 

  Poesía » De amor
839 0 4

Някога, в една случайна улица

бързащият ден подслон намери…

Уморен от глупави приумици,

жаден за откраднати недели

 

свлече топлината…като дрипа

и потъна в булото на мрака.

Виж, нощта край мене се изсипа…

Ти навярно тази нощ си чакал

за да спреш в съня си ветровете.

Тези от които не заспиваш

и в които огнен спомен свети,

за едно море, като надежда живо…

 

Вярваш ли ми? Ярки са звездите

заблестели в мислите от вчера…

Дъжд танцува още във очите,

с него по вода ще те намеря.

 

Някъде, в една случайна улица

бързащият ден остана влюбен…

И валя в най-страстните приумици…

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??