Някога

12 mar 2012, 10:57

Poesía » De amor

578 0 0

Някога имах детство, мечти,

но всичко на прах разби се.

Сега живееш само ти,

от любовта ми роди се.

Някога имах живот, надежда,

за теб,за любовта, желаната.

Сега пътят нов ме отвежда

до ръба на забраната.

Някога имах всичко,

това, което нямам днес.

Но споменът ми го връща

двойно и с интерес.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.