Някога силата ще надделее


Някога силата ще надделее
и пред вратата си отново ще ме видиш.
Ще чуеш първо стъпките,ала те ще избледнеят
-като че ли са непознати и ще се върнат в миналото.

Ще доловиш дъха ми,колко учестен е
и как се сепва стигайки до ъгъла.
Ще разбереш,че въздухът от болка свил се е в гърдите,
пред последните си крачки,които може би не ще направя никога.

  Спокоен ще живееш в своя свят
и няма да усетиш,че ми трябва само крачка,
да вляза в стаята ти-в празния живот
или пак от прага да си тръгна като сянка.

И когато се изправя пред вратата,ще усетиш старо чувство,
после и познат сладникав аромат,
които ще те превземат,ще ти напомнят нещо,
но не ще се сетиш ти и този път!

Някога силата ще надделее
и пред вратата си отново ще ме видиш.
Образът размазан щом пред тебе се разкрие,
не ще се сепнеш мигом-няма да ме разпознаеш.

Ала нещо в теб ще трепне,после ще извика
и като тънка струна спомен ще се скъса,
после болката от него ще се излее,
за миг ще спреш да дишаш и да мислиш...

Някой ден отново ще ме видиш,
как стоя сломена,чакам пред вратата.
Някак си различна,променена ще ме откриеш
и сигурно не ще отвориш пак на тази непозната.

Но когато видиш сянката от миналото,как бледнее
и как унива в самота със всяка стотна,
сърцето ти от спомен ярък в топлина ще се облее,
да докоснеш пак ще искаш таз душа сиротна,

ръцете ти напреде ще те водят към вратата,
душата ще беснее,ще бушува и ще иска да избяга
и в близост в тленна жега ще изтръпват,
пред мен-така далечен ала сякаш близо.

Някога силата ще надделее
и ще застанем погледи един във друг опрели.
Бразда огромна-ров от минало пред нас ще зее
и само сламка разрушени спомени брегът ще бъде.

Тогава с болка миналото ще се завърне,
пробудено от жадни погледи,създали някога искрите
и стари рани ще отвори-в раздяла нова срещата ще се превърне...
За туй недей отваря никога вратата вече!


         28.09.05г.