Някога в Пасифика
1.Утро:
Все тая безтегловност на Душата,
с която тя над Утрото лети
и се разтваря тук, из необята...
Над Океана... В тия ширини...
Звездите на нощта над мен залязват.
И тъжно си отиват...До една...
Денят ги крие в нежната си пазва...
Играе риба в сънната вода...
А въздухът сега на водорасли
упойващият носи аромат ...