24 Някога за Чили
Тъгуваме се за жертвите във Чили.
А жертвите не виждаме у нас!
Дерем си гърлото със всички сили...
И рекламираме яйца и праз!
Безпътицата във живота ни убива...
Страхът за кожицата! И лъжи!
Бичуват всякога Човека със коприва...
А Съвестта ни непробудно спи!
Животът ни посреща с мръсните интриги...
Заключват ни устата - да мълчим...
Простаците ни поучават с гадни книги...
И чакаме от Тъмното лъчи!?
Опитваме се някого да заблудиме!...
О, кой наивник ще повярва в нас!?
Със девалвираното вече наше име...
И с тая наша нечовешка власт...
В ответ на туй се раждат терористи!
Вони наоколо на алкохол...
Търгува се със плът и със души нечисти!
И българина е, и бос и гол!
Върлува рак и болести неудържими!...
Светът мирише вечно на Война...
О, младостта ни във очакване премина,
и идва ни на гости Старостта!
© Христо Славов Todos los derechos reservados