Някога загледан ще лежиш на морския бряг
И ще прелитат чайки, ще духа топъл бриз
Слънцето пътува, ще настъпи нежен мрак,
Въздухът ще ти се струва толкова чист.

Не знам дали ще си сам,
Какво ще бушува в душата ти,
Какво животът непредсказуем и ням
ти е приготвил
и каква е съдбата ти.

Щастие може би, примесено с мъка,
Болка или радост сигурно, тиха разлъка.
За какво ли мислиш? Защо изобщо си там?
Не мога, а и не е нужно да знам.

Ще крачиш бавно, ринейки ситния пясък,
Напомнящ за шансове отдавна загубени.
Очите ти ще светят с все същия блясък
И устните ще се свият в усмивка, красиво непринудени.

Докато слушаш песента на морето
И чакаш появата на новия ден,
Безбройни спомени ще нахлуят в главата ти,
тогава дано се сетиш за мен.

Не знам колко си плакал и на какво си се смял,
Дали сърцето ти по някаква причина кърви,
Но знам, че е имало нощи без да си спал
И бавно, бавно, но сигурно животът ще продължи да върви.

Знам още, че нощта е красива,
Зората също, раждаща новия ден
И както спокойно, тихо на плажа заспиваш
Помни - тя те прегръща топло от мен...