Някога

Някога, някога толкова някога*,

сякаш никога или отдавана е било.

Беше си истинско повече от всякога,

животът си беше живот а не тегло!

Хлябът бе истински, от хубаво брашно,

млякото – от животни а не фалшиво и сухо.

Сиренето правеше се от мляко,

а кашкавалът – и той като него.

Някога, някога хората бяха добри,

никога те не оставаха гладни и сами.

Децата възпитани, играеха навън игри,

не ги заменят като сега с компютри!

Някога, някъде я имаше и Любовта,

нежна, тръпнеща от сърце и душа.

Чувствата бяха важни, не като сега.

С какво се занимаваш? Имаш ли пара?

Някога, някъде колелото се завърта,

ще дойдат по-добри дни за Хората.

Няма само лошо, идва и добро така,

както в живота денят се сменя с нощта!

Трябва да има вяра и любов в нашите сърца!

____________________________________________

* – Недялко Йорданов ("Някога, някога...")