Исках да напиша
стих за теб...
Но ме задушава
мирисът на нафталин.
...
И вместо сърцето,
химикалът ми спря
от висок адреналин.
***
Исках там...
в дивото небе.
Но ми мирише на прах,
разтворен от дъжд.
...
И вместо мислите за теб,
подрязвам си ноктите на
малкия и средния пръст.
***
Исках дълго... очакване.
Добре, не само едно.
(Амоняк ли долавям!?!)
И помитаща... тръпка.
...
Но вместо това
стоя пред огледалото бясна,
че ми е излязла пъпка.
***
Исках да счупя времето,
да разтопя пътищата
и изгоря даже спомените
за нечии окови...
...
Но вместо от спомени душата,
почиствам ноктите с памуче,
а ацетонът ме трови...
© Катя Todos los derechos reservados