26 jun 2008, 7:42

Някой 

  Poesía
517 0 10
Някой тихо в съня ми се вмъкна
и зарови пръсти в косите ми.
Някой плахо в съня ме целуна,
после... нарисува сърце на гърба ми.


Някой нежно погали страните ми
и в очите ми спря се за кратко.
Но нали тъмнината е преходна?!
А понякога даже с цената на... злато?


Някой плахо се спря на гърдите ми.
Свел глава, се отпусна доволен.
Аз ли? Спя, но очите ми са отворени.
И не искам да свърши сънят ми.


Някой нежно по рамото ме докосна
с целувка, а ръцете му търсеха моите.
И се вплетоха пръстите в мрака.
А съня - във щастлива въздишка затворих...

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??