Някой ден

15 mar 2020, 15:27

Poesía » De amor

707 4 7

Заспа ли? Аз още те обичам...

Не те завих, а много е студено.

Очите ми не те предричат,

ръцете ти – не са за мене.

Сънуваш ли? Отново съм без дрехи,

не съм безсрамна, ангелски съм чиста.

Дори, когато устните ми шепнат

аз грях не ставам, само те обичам.

Дойдох ли, станало среднощ е,

ще те целуна самодивски тихо,

любов вместо саван ще сложа

и няма никога да си отида.

Заспа ли? Самотата сънища не носи,

и огънят в камината не грее.

Изпращам ти по гълъбите обич,

а някой ден до тебе ще полегна...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ИнаКалина

2020-03-15T22:43:50+02:00

Осъзнаване.
Hathor (Геновева Симеонова)

2020-03-15T18:57:04+02:00

Ох, пак ли съм се изтървала, вещицата... Благодаря, Марианка!
ДИС (Деа)

2020-03-15T18:02:52+02:00

Много е хубаво!
Hathor (Геновева Симеонова)

2020-03-15T17:14:30+02:00

А, при мен логика няма, любовта е и сляпа, и откачена... Благодаря, Ирина!
Иринакис (Ирина Колева)

2020-03-15T17:11:19+02:00

Повече от хубаво е. Особено първата част с тези невзискателни признания. Няма нищо, нищо, което попречи на "още те обичам"....
Много женствена поезия пишеш.
Там, където другите търсят логика, твоето "само те обичам" е достатъчно .
Hathor (Геновева Симеонова)

2020-03-15T16:24:05+02:00

Радвам се, че ти е харесало, благодаря!
генек (Георги Коновски)

2020-03-15T16:07:10+02:00

Силно.