Самодива (Вики)
535 5952
5 mar 2015, 22:43

Някой ден 

  Poesía
997 3 13

И ти ще си заминеш някой ден.
Познато ми е - всеки път се случва.
Ще те отвее вятърът студен
далеч от онемелите ми чувства.

Ще изгори в небето ми звезда,
заради мен, росата ще заплаче...
По път към безгранична свобода,
"любов" какво ли би могло да значи!?

Навярно и след теб ще продължа.
Дори, ще се опитам да съм жива.
Не обяснявай. Просто, ей така,
тръгни. И най-добрите си отиват...

Върви си, без съмнения за грях,
човешко е сърцето да изстине.
Аз пак ще сея щастие и смях,
почти като навита на пружина.

И само нощем, в будния ми сън,
Луната ще надниква да ме види.
"Обичаш го", ще шепне с нежен звън,
но... все едно. Аз знам, че ще си идеш.

© Вики Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравления, Вики
  • Пишеш искрено и вълнуващо, затова обичам да те чета, Вики! Перото ти е леко и чувствено, но дано стане по-усмихнато!
  • Много хубаво стихотворение! Случващото се, сюжетът, съдържанието - то познато, дотолкова познато, та чак банално. Но много хубаво поднесено. И тъжно, и благородно, разбиращо и всеопрощаващо.

    Но в три от редовете истината ми се струва малко поизкривена. Струва ми се, че би трябвало да са:

    "Познато ми е - не за пръв път ми се случва." (Инъче откъде ще ти е толкова познато?) И
    "Не бой се - и след теб ще продължа.
    Не бой се - и след теб ще бъда жива."
  • Браво, красиво е!
  • Вики, Вики...Това "като навита на пружина" е толкова разстройващо! А иначе– много добре подреден, изпипан стих, както го умееш! Само да не беше болката, която струи от всяка дума...
  • Посрещаш раздялата с достойнство,Вики!В любовта страните трябва да са готови да посрещат стоически и раздялата.Добре написано с поучителен намек!Харесах и го оценявам!Поздрави!!!
  • Със Стойна! Животът продължава и без него, но луната шепне"Обичаш го".
    Нужно е време. Харесах!
  • Винаги идвам с удоволствие на твоята страничка, Вики, защото вълнуваш. Пък, който е луд нека да си ходи... Поздрав най-сърдечен!
  • "И само нощем, в будния ми сън,
    Луната ще надниква да ме види" - Луната никога не спи,Вики,тя е там за да ни види..Изящно, поздрав!
  • Дала си диалектиката на любовта в стих. А това си е постижение.

    Поздравление, Вики!
  • Усещане за раздяла... Логически мотиви... Прогноза.
    Резултат: Лирическата е наясно със себе си, а това би ѝ помогнало при евентуално сбъдване на прогнозата. Ако е в краткосрочен план, да. Но ако се касае за години, дали си струва този „дамоклев меч” на очакването?
  • "Върви си, без съмнение за грях,
    човешко е сърцето да изстине.
    Аз пак ще сея щастие и смях,
    почти навита като на пружина."Тъжно, но истинско и силно докосващо!
    Поздравление, Вики и лека нощ!
  • !!!
Propuestas
: ??:??