Някой ден

Изгарящата нежност в очите ти,

по-гореща от пламъците на страстта,

тя е виновницата за белезите по врата ми,

онези сладки белези, припомнящи ми за слабостта.

Грешната слабост, приплъзваща се по тялото ми,

носеща със себе си капчиците на любовта,

тя е сънят, който имам нужда да чувствам,

тя е целувката, която не искам да преглъщам.

Шоколадовата целувка, чийто спомен спира дъха ми,

допирът на устните ти с кожата ми,

оставил следите си по мен,

онези следи, които може би ще забравиш някой ден...