Отдавна търся някой като теб,
с когото да почувствам, че ме има.
Да бъде глух за другите. Слепец,
прочел в очите ми сюжет по Спилбърг...
Да ме повика в ден обикновен
с една молитва в стих, недоловимо,
от болка и надежда, с тих рефрен
да ме покръсти с името Любима...
Да ме обича плахо, като дъжд,
засвирил във прозореца соната...
В мъглата на съня да се завръща
и с мълнии да реже тъмнината... ...