14 nov 2008, 23:14

Някой луд зад прозореца 

  Poesía » Filosófica
959 0 15
Цяла нощ ромоли, ромоли…
сякаш някой под стряхата плаче.
Премалява нощта от сълзи,
а денят мръсни облаци влачи
и снегът, най-припреният сняг
се посипва на тежки парцали.
Като сива въздишка на влак,
мокър вятър комините гали…
Уталожен, заспива светът.
Бяла зима над преспите крачи.
Спят надежди. И спомени спят…
Някой луд зад прозореца плаче.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кети Рашева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??