За миг поспрях... и толкова е тихо,
че чувам вятъра как стъпва по паважа.
Навсякъде тъма, не виждам себе си дори.
Ръце прострели, старите дървета,
опитват се да хванат моите коси.
А ти къде си?
Как ще ме последваш?
Ще разпознаеш ли следите в мрака.
Не спирай, даже да боли,
защото някой там... теб чака.
© Зл Павлова Todos los derechos reservados
защото някой там... теб чака."
Поздравления! Стихът ти е прекрасен!