Някъде другаде...
Някъде другаде лудостта ни избледнява,
погледите в сънища пресичат се там.
Далеч, далеч пътувам все към безкрая,
смъртта ще пресрещна и пак ще съм сам.
Някъде другаде по пътят разумa лъжа и зная:
надеждата запленена е от безнадежден блян.
В утопия къпя се, когато за теб си мечтая,
но давя се и спомена губя неизлечимо пиян!
На гроба ти коленича и безгласно ридая,
някъде другаде захвърлен из ада,
някъде другаде - без теб
и завинаги сам!!!
© Слав Петров Todos los derechos reservados