НЯКЪДЕ, НЯКОГА НА ЗЕМЯТА...

ВТ (Вили Тодоров)
620 2657

24 feb 2007, 13:30

Poesía

696 0 4

Някъде,

някога на Земята...

Някъде там...

пред няколко листа седеше човек.

Много хора го знаеха него,

а сред тях той често

оставаше сам.

Върху листата драскаше нещо

и постепенно се появиха

дълги коси, шия и

две нежни гърди, дишащи леко.

Някъде,

някога на Земята...

Някъде там...

в нощта, го болеше човек,

който само

не искаше да е сам.

Разпръсна върху листа щрихи

за обич, надежда и жал.

Нахвърли и няколко думи,

случайно появили се в сърцето,

които с обич остави

в краката на звезда от небето!

После склони надолу глава

и засънува, че вече не е бил сам.

Защото...

знаеш ли, Мила,

Ти ме беше прегърнала там.

Някога...

някъде на Земята...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.