ninasar (Nina Sarieva)
253 2007
29 sept 2022, 11:24

Някъде там 

  Poesía » Otra
228 1 7

Някъде там, зад зеления хълм на мечтите,

малко момиче играе с космичния вятър.

Пуска хвърчило със звездни воали обшито,

гони опашката синя на вечното лято.

 

В млада жена се превърна момичето малко,

детството шарено в снимките неми остана.

Старо хвърчило - прокъсано, сиво и жалко,

с него покриха гнездото си черните врани.

 

В нощите будни, когато луната се пълни,

скита сърцето из млечния сън на звездите

и радостта от живота в душата покълва,

в нова посока политат крилата на дните.

 

Вика я пътят към светлия храм на мечтите,

да си припомни вкуса на узряла надежда.

Бликат сълзите, дълбоко в душата й скрити,

подтик незрим на вълшебни места я отвежда.

 

* * *

Вятърът нежно целува лицето красиво,

облаци бели в небето свободни се реят. 

Тя се разхожда под свода от цъфнали сливи,

с мила усмивка на приказна слънчева фея.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??