elenabili (Елена Биларева)
298 2386
11 mar 2012, 9:46

Някъде тук 

  Poesía » Filosófica
652 0 9

Все някъде тук ме намираше спомена.

Отмятах от челото кичур мъгла

и дълго държах си очите отворени.

Каква щях да бъда, каква съм била...

 

Все някъде тук дълго пощех мечтите си

под товара на слънце, което мълчи,

но което напомня за скривани истини.

Колко малко отрова - колко много горчи...

 

И все някъде тук преобръщах сърцето си

пред съда на кръвта, под небесния вой.

И усуквах конец от върха на вретеното,

от където бях паднала кой знае с кой.

 

Наблюдавам как слънцето стреля по птиците.

Те дори не разбират, падат леко в пръстта

и умират щастливи – че така било писано.

И денят разсъблича своя плащ от вина.

 

© Елена Биларева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??