От уроците на свойте грешки
учих, утре как да не греша.
И съвсем нормално, по човешки,
истината тънеше в лъжа.
Само който вярваше във мрака,
имаше в живота светлина.
Казваха ми, да открия знакаq
в който мога да се разбера.
Взирах се в тревите и листата,
търсих знак по своите следи.
Подозирах шепнещия вятър,
че раздухва смислените дни.
От звездите капеха надежди -
истините светват сутринта.
Аз грешах и в грешките се вглеждах,
не опитах да се променя.
А в промяната било е знака
и съвсем случайно го открих.
Няма нищо почващо със чакане!
Няма нищо свършващо със стих!
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados